След няколко инцидента с психично болни хора: Какво трябва да се промени в грижата за тези пациенти
Как се стига до тежкия случай, при който психично болна жена намушка трима души в центъра на София и кой е виновен за лекуването ѝ? Какво би трябвало да се промени в грижата за тези пациенти? Коментар по тематиката в направиха шефът на Центъра за психологично здраве – София доктор Емил Грашнов и доктор Мария Николова.
„ Това, което разбрах за този случай е, че момичето фактически има някакво заболяване. Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала – тя се е почувствала добре и е спряла приема на лекарства. Докато тези хора не са сложени под забраняване – сами следят приема си на медикаменти. В съответния случай тя живее с околните си – разпознават признаците на утежняването ѝ и би трябвало те да наблюдават тя да си пие хапчетата. При отвод – би следвало да я помолят да се види с лекуващия ѝ доктор или психиатър, който ѝ ги е предписал ”, изясни лекар Грашнов.
Той акцентира, че „ систематичното недофинансиране на институциите за психологично здраве е една от аргументите да се лекуват единствено острите положения при сходни пациенти ”.
По думите на лекар Николова „ лекуване за сходни случаи има, само че не и в този обсег, в който е редно да бъде ”. „ Разполагаме с лекарства, с каквито разполагат всички сътрудници в Европа. Няма проблем с достъпа от тези медикаменти. Но при нашите пациенти, механичното пиянство на хапчета - заран, обед и вечер, не е задоволително. При тях е нужна поддръжка, обучение как да се оправят с заболяването, по какъв начин да разпознават признаците, с цел да отидат на психиатър, да се промени нещо в лечението. За това обаче са нужни хора, които да правят всичките тези функционалности. Броят на експертите, без значение дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния най-малко. Причините за това са доста, но основната е неналичието на финансов тласък ", безапелационна е тя.
Медикът уточни, че има нужда от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили медикаментите.
" Много постоянно, когато пациент попадне в остро положение - това налага дълъг престой. В къси срокове - 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуденост. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не заплашва себе си с нападателни дейности. Но, в случай че в този миг той бъде изписан, той не е съзнателен, с цел да приема лекарства и след няколко дни още веднъж ще сме в същата обстановка. Затова е нужно лекуването да продължи, до момента в който овладеем психозата или халюцинациите, в случай че ги има. А това е дълъг интервал - 30 до 40 дни ".
Около 4200 са местата за психологично заболели в страната. От тях в 12-те държавни клиники са свободни 358 кревати общо, от които 64 за тежки случаи. За София сега има 10 свободни, сочи информация на Министерството на здравеопазването, направена за .
В същото време обаче от министерството нямат точна численост на всички пациенти с психологични проблеми в България. Липсват достоверни данни за тези заболели, удостовери и доцент Владимир Наков от националния център по публично здраве и разбори.
Така или другояче, тези хора не могат да живеят постоянно по клиниките, а система за извънболничното обгрижване няма и това е огромният проблем, безапелационна е доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница в Курило. " В държавните психиатрии сега живеят към 250 души ", добави тя.
" Да имат родители, с цел да ги гледат, не стига. В Западна Европа психологично болните също имат родители, само че съществуват и институции - система за извънболнична помощ, които да се грижат за тях ”, прибавя доктор Гълъбова. Става дума за профилирани дневни центрове и доста психолози. В чужбина съществува обособена служба " водещ на случая " - психолог, който дава отговор за 10-12 пациенти. Всеки ден ги прозвънява или вижда, оказва помощ им за сметките, следи по какъв начин са със здравето - и физическо, и психическо, описа още психиатърът.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
„ Това, което разбрах за този случай е, че момичето фактически има някакво заболяване. Лекувано е, предписана му е терапия, която най-вероятно е подействала – тя се е почувствала добре и е спряла приема на лекарства. Докато тези хора не са сложени под забраняване – сами следят приема си на медикаменти. В съответния случай тя живее с околните си – разпознават признаците на утежняването ѝ и би трябвало те да наблюдават тя да си пие хапчетата. При отвод – би следвало да я помолят да се види с лекуващия ѝ доктор или психиатър, който ѝ ги е предписал ”, изясни лекар Грашнов.
Той акцентира, че „ систематичното недофинансиране на институциите за психологично здраве е една от аргументите да се лекуват единствено острите положения при сходни пациенти ”.
По думите на лекар Николова „ лекуване за сходни случаи има, само че не и в този обсег, в който е редно да бъде ”. „ Разполагаме с лекарства, с каквито разполагат всички сътрудници в Европа. Няма проблем с достъпа от тези медикаменти. Но при нашите пациенти, механичното пиянство на хапчета - заран, обед и вечер, не е задоволително. При тях е нужна поддръжка, обучение как да се оправят с заболяването, по какъв начин да разпознават признаците, с цел да отидат на психиатър, да се промени нещо в лечението. За това обаче са нужни хора, които да правят всичките тези функционалности. Броят на експертите, без значение дали това са лекари, психолози, медицински сестри, в психиатрията е на санитарния най-малко. Причините за това са доста, но основната е неналичието на финансов тласък ", безапелационна е тя.
Медикът уточни, че има нужда от повече места за настаняване, от повече дневни центрове, където пациентите да бъдат в среда, в която някой да се погрижи те да са си изпили медикаментите.
" Много постоянно, когато пациент попадне в остро положение - това налага дълъг престой. В къси срокове - 7 до 10 дни, можем да овладеем една възбуденост. Тоест пациентът да не хвърля, да не троши, да не заплашва, да не заплашва себе си с нападателни дейности. Но, в случай че в този миг той бъде изписан, той не е съзнателен, с цел да приема лекарства и след няколко дни още веднъж ще сме в същата обстановка. Затова е нужно лекуването да продължи, до момента в който овладеем психозата или халюцинациите, в случай че ги има. А това е дълъг интервал - 30 до 40 дни ".
Около 4200 са местата за психологично заболели в страната. От тях в 12-те държавни клиники са свободни 358 кревати общо, от които 64 за тежки случаи. За София сега има 10 свободни, сочи информация на Министерството на здравеопазването, направена за .
В същото време обаче от министерството нямат точна численост на всички пациенти с психологични проблеми в България. Липсват достоверни данни за тези заболели, удостовери и доцент Владимир Наков от националния център по публично здраве и разбори.
Така или другояче, тези хора не могат да живеят постоянно по клиниките, а система за извънболничното обгрижване няма и това е огромният проблем, безапелационна е доктор Цветеслава Гълъбова, шеф на психиатричната болница в Курило. " В държавните психиатрии сега живеят към 250 души ", добави тя.
" Да имат родители, с цел да ги гледат, не стига. В Западна Европа психологично болните също имат родители, само че съществуват и институции - система за извънболнична помощ, които да се грижат за тях ”, прибавя доктор Гълъбова. Става дума за профилирани дневни центрове и доста психолози. В чужбина съществува обособена служба " водещ на случая " - психолог, който дава отговор за 10-12 пациенти. Всеки ден ги прозвънява или вижда, оказва помощ им за сметките, следи по какъв начин са със здравето - и физическо, и психическо, описа още психиатърът.
Всеки миг е значим! Последвайте ни в и, с цел да сте в крайник с тематиките на деня
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ